Анатолий Штейгер Никто, как в детстве, нас не ждет

Красимир Георгиев
„НИКТО, КАК В ДЕТСТВЕ, НАС НЕ ЖДЕТ ВНИЗУ...”
Анатолий Сергеевич Штейгер (1907-1944 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕ ТЕ ОЧАКВА НИКОЙ В ПЪТЯ ТВОЙ

Не те очаква никой, в пътя твой
да утешава детската тревога.
За водно конче и за мравчи рой
да ти разказва. Да възпява Бога.

За твоя страх не мисли никой тук –
зает е всеки в свойто трудно дело.
Живей си, както крета всеки друг
(безпомощно, нечестно, неумело)...


Ударения
НЕ ТЕ ОЧАКВА НИКОЙ В ПЪТЯ ТВОЙ

Не те́ оча́ква ни́кой, в пъ́тя тво́й
да утеша́ва де́тската трево́га.
За во́дно ко́нче и за мра́вчи ро́й
да ти разка́зва. Да възпя́ва Бо́га.

За тво́я стра́х не ми́сли ни́кой ту́к –
зае́т е все́ки в сво́йто тру́дно де́ло.
Живе́й си, ка́кто кре́та все́ки дру́г
(безпо́моштно, нече́стно, неуме́ло)...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Анатолий Штейгер
НИКТО, КАК В ДЕТСТВЕ, НАС НЕ ЖДЕТ ВНИЗУ...

Никто, как в детстве, нас не ждет внизу,
Не переводит нас через дорогу.
Про злого муравья и стрекозу
Не говорит. Не учит верить Богу.

До нас теперь нет дела никому –
У всех довольно собственного дела.
И надо жить, как все, – но самому…
(Беспомощно, нечестно, неумело).

               1935 г.



НІХТО ВЖЕ НЕ ЧЕКАЄ НАС ВНИЗУ... (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)

Ніхто вже не чекає нас внизу,
Не переводить нас через дорогу.
Вірш про мураху злого й стрекозу
Не скаже. Не навчить нас вірі в Бога.

Бракує сили і на власні справи всім.
До нас тепер нема нікому діла –
І треба жити, як усі, – самим...
(Нечесно, безпорадно і невміло).





---------------
Руският и швейцарски поет Анатоли Щейгер (Анатолий Сергеевич Штейгер) е роден на 7/20 юли 1907 г. в с. Николаевка, Киевска губерния, сега Черкаска област. През 1920 г. емигрира със семейството си в Константинопол, след това живее в Чехословакия и Франция, а от 1931 г. в Швейцария. Пише стихове, лирични миниатюри и антинацистки памфлети. Основни мотиви в поезията му са самотата, носталгията, уязвимостта на света, предчувствието за смърт. Автор е на стихосбирките „Этот день” (1928 г.), „Эта жизнь” (1931 г.), „Неблагодарность” (1936 г.) и издадения след смъртта му сборник „Дважды два – четыре” (1950 г.). Умира на 24 октомври 1944 г. в швейцарското курортно градче Лейзан.